|
FCI Стандарт
 |
|
FCI стандарт № 166 от 10.08.1994 г.
ГЕРМАНСКО ОВЧАРСКО КУЧЕ
(Deutscher Schäferhund)
ПРОИЗХОД : Германия.
Дата на публикация на валидния
оригинален стандарт: 23. 03. 1991. |
 |
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ : Многостранно работно, стражево и професионално куче.
КЛАСИФИКАЦИЯ F.C.I. :
Група 1 - Овчарски и пастирски кучета (с изключение на швейцарските пастирски кучета).
Секция 1 - Овчарски кучета.
С работен изпит.
ОБЩ ВИД : Германското овчарско куче е средно по размер, леко удължено, силно и добре замускулено. Костите са добре оформени и здраво свързани.
ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ : Дължината на тялото е приблизително с от 10 до 17% по-голяма от височината при холката.
ТЕМПЕРАМЕНТ : Германското овчарско куче трябва да е със спокоен темперамент, напълно уравновесено, уверено в себе си, напълно искрено и добронамерено, с изключение на случаите в които бъде провокирано. В допълнение то трябва да е внимателно и лесно да се обучава. Германското овчарско куче трябва да притежава кураж, боен инстинкт и издръжливост, дотолкова, че да е подходящо за компаньон, страж, охранител, работно и овчарско куче.
ГЛАВА: Главата е с клиновидна форма и пропорционална на големината на тялото (дължината и е около 40% от височината при холката),
без да е груба или силно разтегната. Суха, умерено широка между ушите. Челото, погледнато отпред и отстрани е единствено леко извито,
без медиална бразда, с изключение при някои кучета, където има леки индикации на челно набраздяване.
Пропорцията на черепната част към лицевата част е 50% на 50%. Широчината на черепната част съответства приблизително на височината.
Черепната част (черепа) погледната отгоре, се спуска от ушите, през носа спокойно и постепенно, полегато,
без ясно изразен стоп, клиновидно по посока на лицевата част (муцуната) на главата.
Горната и долна челюсти са силно развити.
Носът е прав, всякакви вдлъбнатини и изпъкналости са нежелани.
Устни: Стегнати, силно прилепнали и тъмни на цвят. Носа трябва да бъде черен.
Зъби: Трябва да са силни, здрави и в пълен брой (42 зъба според обичайната зъбна формула). Германското овчарско куче трябва да е с ножична захапка. т.е. резците на горната челюст трябва да стоят над резците на долната челюст. Захапка тип прогения или прогнатия е недостатък, като такъв е и голямо разстояние между зъбите. Равносилно на недостатък е и правото подравняване на резците. Челюстите трябва да са силно развити, така че зъбите да са здраво закрепени за тях.
Очи: Със средна големина, с бадемообразна форма, поставени леко косо и без да са изпъкнали. Цветът на окото би трябвало да е възможно по-тъмен. Светли, пронизителни очи са нежелани, защото нарушават изражението на кучето.
Уши: Германското овчарско куче притежава изправени, средно дълги по размер уши, които се държат вертикално, с еднакво
направление (не са настрани). Те са със заострени краища и насочени напред. Пречупени или увиснали уши
се броят като недостатъци. Насочените назад или легнали уши по време на движение не са недостатъци.
Шия: Трябва да е силна, добре замускулена, без голяма гуша (без гердан). Наклона спрямо гръбната линия е приблизително 45 градуса.
ТЯЛО: Гръбната линия преминава от врата към добре изразената холка, през гърба, леко падаща по хоризонтала към крупата, без никаква видима чупка. Гърбът е твърд, здрав и добре замускулен. Крупата трябва да е дълга и леко наклонена (около 23 градуса от хоризонталата) и съединена без чупки с гръбната линия и опашката.
Гърди: Умерено широки. Гръдния кош е по възможност дълъг и добре определен. Дълбочината на гърдите трябва да е от 45% до 48% от височината при холката. Ребрата трябва да са умерено извити. Бъчвообразна форма на гръдния кош е тежък недостатък, както и липсата на извитост.
Опашка: Краят на опашката достига най малко скакателните стави но не по-надолу от средата на метатарзусите. Косъмът е леко удължен по долната част на опашката и е висящ по посока на извивката на опашката. При възбуда или движение тя е вдигната нагоре, но не по-високо от хоризонталата.
КРАЙНИЦИ:
Предни крайници: Прави, погледнати отпред и от всички страни, абсолютно паралелни, погледнати отпред. Лопатката и мишницата са равно дълги с подобаващо силна мускулатура, плътно прилягащи към тялото. Идеалния ъгъл между лопатките и мишниците е 90 градуса, но обикновено той е 110 градуса. Лактите на трябва да са завъртени нито навътре, нито навън, и при стоеж, и при движение. Краката, погледнати от всички страни са прави и абсолютно паралелни един на друг, сухи и здраво замускулени. Метакарпусите трябва да са с дължина приблизително една трета от подраменете и сключващи ъгъл с таях 20–22 градуса. Метакарпуса, който е също така отвесен (около 20 градуса) оказва отрицателно влияние на кучето върху неговата издръжливост.
Лапи: Кръгли, доста събрани и сводести. Възглавничките са твърди, но не груби. Нокътът е твърд и тъмен на цвят.
Задни крайници: Местоположението на задните крайници е леко назад. Те са паралелни, погледнати отзад. Бедрото и подбедрицата са с почти равна дължина и формират ъгъл около 120 градуса. Бедрата са здрави и добре замускулени. Скакателните стави са силни и стегнати. Метатарзуса е вертикално поставен под скакателната става.
Лапи: Компактни, леко сводести, с твърди и тъмни на цвят възглавнички. Ноктите са твърди, сводести равномерно тъмно оцветени.
Походка: Германското овчарско куче се движи в тръс. Краката трябва да са координирани един с друг по дължина и ъгъл, така че кучето да може без забележителни промени в гръбната линия да допира със задните крака земята по средата на тялото и да достига същата дължина на разкрач с предните крайници. Всяка склонност за ъгъл на задните крайници ограничава силата и устойчивостта, и следователно работните способности. При правилни пропорции и ъгли на тялото, се получава разкрач успореден на повърхността на движение, който създава впечатление за лекота на движението напред. При наклонена напред глава и леко повдигната опашка, при равномерно, спокойно движение в тръс, се постига равномерна и плавна горна линия, започваща от върха на ушите и завършваща в края на опашката.
Кожа: Кожата приляга свободно, без да образува никакви гънки.
КОСМЕНА ПОКРИВКА:
Качество на козината: Нормалната космена покривка на германското овчарско куче се състои от покриващ косъм и подкосъм. Покриващия косъм трябва да бъде колкото може по-плътен, груб и плътно прилепнал по тялото. По главата, вътрешната част на ушите, предната част на краката, лапите и пръстите, космената покривка е къса. Незначително дълга и груба по шията. По задната част на краката и опашката е дълга, падаща по посока метатарзусите и скакателните стави. Умерено дълга по гърба и бедрата.
Цвят: Черно със жълто-кафяво, кафяво, жълто до бледо сиво характерно оцветяване. Изцяло черни или изцяло сиви. При сивите трябва да има тъмна сянка и черни седло и маска. Ненатрапчиви малки бели петна по гърдите, както и много светло оцветяване по задната част на краката е допустимо, но е нежелано. Носът трябва да бъде черен при всички окраски. Липсата на маска, светъл, пронизителен цвят на очите, както и светли белезникави петна по гърдите, задната част на краката, светли нокти и червен край на опашатата се приемат като липса на пигментация Подкосъмът е във светлосивите тонове. Бял цвят е недопустим.
ВИСОЧИНА И ТЕГЛО:
Височина при холката:
За мъжките 60–65 см.;За женските 55–60 см.
Тегло:
За мъжките 30–40 кг.;За женските 22–32 кг.
НЕДОСТАТЪЦИ:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност,
пропорционална на неговата големина.
ТЕЖКИ НЕДОСТАТЪЦИ:
Всякакви отклонения от горепосочените характеристики на породата, които въздействат на работните способности.
Уши: Поставени странично или ниско, пречупени уши, свити навътре уши. Уши които не са плътно поставени.
Съществена липса на пигментация.
Съществени нарушения в общата устойчивост.
Зъби: Всички отклонения от ножичният тип захапка и точната зъбна формула които не са разгледани като
дисквалифициращи недостатъци.
ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:
Неустойчив темперамент, кучета които хапят, нервни кучета;
Кучета с деформирани уши или опашка;
Кучета със сериозна дисплазия на хълбочната става;
Едно- или двустранен крипторхизъм, както и кучета с видимо нееднакви или неразвити тестикули;
Кучета с деформации;
Кучета със следните зъбни недостатъци, съответно липса на: един трети предкътник плюс един от другите
зъби или един кучешки, или един четвърти кътник, или един кътник, или един втори кътник, или всички заедно три или повече зъба;
Кучета с неправилни челюсти.
Прогнатия по-голяма от 2 мм. Прогения;
Ножицовидната захапка е формирана от всичките 12 резци;
Кучета по-малки или по-големи от размерите с повече от 1 см;
Кучета албиноси; Бяла космена покривка (както и при тъмните, светли очи и нокти);
Дълга покриваща космена покривка (дълъг, мек, не прилепнал покриващ косъм с подкосъм, ресни на ушите и по краката.
Обилно окосмяване по бедрата и опашката с ресни отдолу);
Дълга космена покривка (дълъг, мек косъм без подкосъм, в голяма част от гърба, ресни по ушите, краката и опашката).
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормални по вид тестикула, които да са напълно слезли в скротума.
|
|
BG
EN